Прокълната нощ

Начало книги

Всяка нощ смъртта идваше бавно и болезнено. И всяка сутрин Мадокс се събуждаше в леглото с ясното съзнание, че ще трябва да умре отново по-късно. Това беше най-голямото му проклятие и негово вечно наказание.

Той прокара език по зъбите си, мечтаейки си вместо това да е острие в гърлото на врага му. По-голямата част от деня вече беше минала. Беше чул как времето се процежда като отровно тик-так в ума му, а всеки удар на часовника беше подигравателно напомняне за смъртност и болка.

След малко повече от час острието за първи път щеше да промуши корема му и нищо, което той направи или каже, нямаше да промени това. Смъртта щеше да дойде за него.

– Проклети богове! – измърмори той.

– Всечки те са копелета – каза познат мъжки глас зад него.

Движенията на Мадокс не се забавиха при нежеланото натрапване на Торин. Нагоре. Надолу. Нагоре. Надолу. Два часа беше изкарвал объркването и гнева си върху боксьорския чувал, върху бягащата пътека, а сега и върху тежестите. Потта се стичаше по мускулестите му голи гърди и ръце като чисти поточета. Трябваше да е толкова изтощен умствено, колкото беше и физически, но емоциите му само бяха станали по-мрачни и по-силни.

Читать дальше →