Вечер във Византия

Начало книги

Непохватни и бавни като динозаври, никому ненужни, вече бездействени и безсилни, облечени в спортни ризи от „Салка“ и „Карден“, те седяха един срещу друг зад малки маси в просторни зали с изглед към менящото се море и раздаваха и прибираха карти точно така, както бяха правили това в напоената от дъждовете гора на Западното крайбрежие през славните години, когато през всички сезони тяхната дума бе закон — и в банките, и в заседателните зали, и в мавританските къщи, и във френските вили, и в английските замъци, и в георгианските жилища в Южна Калифорния.

От време на време звъняха телефоните и от Осло, Ню Делхи, Париж, Берлин, Ню Йорк се носеха енергични, почтителни гласове. Картоиграчите вземаха слушалките и отривисто даваха нареждания, които в други времена щяха да имат значение и несъмнено да бъдат изпълнени.

Извършващи поредното си поклонение, неволни лировци, крале без кралства, те се обкръжаваха с малки свити от предани васали и живееха в разкош, неотговарящ на положението им. Те казваха: „Джин“ и „Стигнахте трийсет бройки“ и раздаваха наляво и надясно чекове за хиляди долари. Понякога си спомняха за доледниковия период. „Тя най-напред работи при мен. За седемдесет и пет на седмица. Тогава се мъкнеше с преподавателя по дикция в Долината.“

Читать дальше →