Малък свят

Начало книги

„Ще го направя днес — мислеше си Роби. — Ще обиколя небето днес.“ Той се загърна по-добре със завивките, правейки си топла пещера, прилягаща точно към малкото му тяло, и се опита да заспи отново. Още не бе настъпило утрото и в къщата беше тихо, само от време на време от кухнята се чуваше бръмченето на хладилника. Роби усещаше обаче, че решението да обиколи небето бе променило настроението му, че бе позволил на големия и опасен външен свят да наруши спокойствието му и че вече му е невъзможно да заспи. Той стана, отиде до прозореца и дръпна пердетата.

Трите огледала, които улавяха слънчевата светлина, още не се бяха насочили откъм стените на цилиндричната космическа колония, затова навън продължаваше да е съвсем тъмно, само уличните лампи светеха. Съседните покриви се открояваха като силуети върху хоризонталната черна ивица, непросветлена от звезди, известна на Роби като нощно небе, но по-нависоко виждаше сияещите геометрични очертания на улиците в съседната долина. Той се взря в осеяните сякаш със скъпоценни камъни правоъгълници и си представи, че е птица, рееща се над тях в нощния въздух. Тази игра занимава съзнанието му само кратко време — той никога не бе виждал истинска птица, а и въображението му не беше в състояние да схване напълно старите земни понятия „горе“ и „долу“. Роби дръпна обратно пердетата, върна се в леглото и зачака нетърпеливо утрото…

Читать дальше →