Птици без крила

Начало книги

Ветрове духаха в Полето на Гърбавите. Така си беше от памтивека. Нямаше камък, бронзова плоча или някакво писмено свидетелство, което да съобщава откога точно бе започнало всичко. Ветровете духаха от север, от юг, от изток, от запад…

В момента, пак поради нечия анонимна прищявка, духаше силен южен вятър. Въздушният поток ревеше освирепяло. Сред острата трева, залепнал към земята като пиявица, пълзеше един от Гърбавите. Отзад, на гърба, между двете плешки юношата носеше голяма гърбица. „Мутация“ — би казал някой. „Нещо напълно природно и естествено“ — би оспорил друг. Гърбавите се раждаха с гърбици, живееха с гърбици и умираха с гърбици. Дори под двата кубични метра пръст те не се разделяха с тези телесни образувания. Гърбиците бяха нещо като ветровете — никой не знаеше нищо за тях.

Гърбавото момче бе облечено в зеленикав брезентов комбинезон. Отпред, над десния му джоб, пишеше „Раки“. Вероятно така се казваше…

Читать дальше →