Мъртвите не дават показания (или Убийство по полски)

Начало книги

— Поручик Пьотр Барлич? — Гласът в телефонната слушалка беше ужасно бодър и делови.

Все още не разбирах какво става. Огледах се безпомощно наоколо и разтрих с опакото на ръката още сънените си очи. До мен лежеше Барбара. За щастие жена ми спи дълбоко и пронизителният телефонен звън не беше я събудил.

— Поручик Пьотр Барлич ли е? — Гласът в слушалката започна да проявява признаци на нетърпение.

Нямаше начин. Признах, че аз съм на телефона.

— Чудесно! — зарадва се непознатият. — Исках да ви уведомя, че другарят полковник ви чака в кабинета си.

— Сега веднага ли? — опитах се да се престоря на неимоверно учуден аз.

— Именно — потвърди гласът оттатък. — Вече изпратихме кола за вас. След няколко минути ще бъде пред блока ви.

— Добре — отговорих мрачно и затворих телефона.

После погледнах часовника. Беше три и половина. По това време през юни вече се развиделява, но завесите в спалнята бяха дръпнати и не можех да се порадвам на зората. Измъкнах се от леглото внимателно, за да не събудя Барбара. Не се измих. Винаги съм смятал сутрешния тоалет за свое свято задължение, но въпреки всичко нямам такава закалка, че да се мия и бръсна в три и половина часа сутринта.

Читать дальше →