Огнена зона Емералд

Начало книги

— Не е ли странно, войнико? — рече ГЛАСЪТ право в ухото на Куин. — Вървиш си безгрижно с твоя защитен костюм и се чувстваш в безопасност и… бам! Ето че се въргаляш по земята и всичко те боли. Трябва да признаеш, обаче, че костюмът си го бива. Доколкото си спомням, няма оцелели от среща с пехотна мина. Ти сигурно ще си първият.

Куин разтърси глава за да си проясни мислите. Нещо в шлемофона изтрака, което хич не беше на добре. Съмняваше се, дали връзките с компютъра в раницата са оцелели след взрива. Но по-важното е, че може да ходи. Гласът в ухото му звучеше малко налудничаво и Куин си помисли, че няма да е зле, ако потърси прикритие. Опита се да включи компютъра — излизаше само холографската карта на района. На визьорният дисплей той беше като малка червена точка, насред лабиринт от разнородна зеленина — близо единадесет мили от границата с Бразилия навътре в Гватемала, почти в сърцето на дъждовната гора Петен, на източния край на Огнена зона Емералд.

Читать дальше →