Приливът на тайните

Начало книги

— Ще желаете ли още нещо, госпожо министър?

Алексия де Вер се усмихна. „Госпожо министър“. Министър на вътрешните работи. Най-прекрасните думи в английския език, безспорно. Освен премиер, естествено, засмя се на себе си — новата звезда на консерваторите. „Не бързай толкова, Алексия“.

— Не, благодаря, Едуард. Ще ви повикам, ако е нужно.

Сър Едуард Манинг кимна — по-скоро лек поклон — и излезе. Беше прехвърлил шейсетте и беше истински страж на кабинетите в Уестминстър: висок, прошарен, изпънат като струна. През следващите месеци сър Едуард щеше да бъде постоянният спътник на Алексия де Вер: щеше да я напътства, да я предпазва, ловко да я води през лабиринта на Вътрешно министерство. Но точно сега, в първите часове след поемането на поста, Алексия де Вер искаше да остане сама. Искаше й се да се наслади на триумфа си далеч от чужди погледи; да се отпусне, да се отдаде на неописуемото вълнение, което й носеше властта.

Читать дальше →