От утрото до здрача

Начало книги

— Знаете ли, че ни следят, господин Станфорд? — попита Дмитри.

— Да. — През последните двадесет и четири часа непрекъснато усещаше присъствието им.

Двамата мъже и жената бяха облечени съвсем семпло — явно се опитваха да се слеят с летните туристи, плъзнали по павираните улици рано сутрин, но от друга страна, беше трудно да останеш незабелязан в едно толкова малко място като укрепеното селце Сен Пол дьо Ванс.

Хари Станфорд ги забеляза пръв, защото видът им беше твърде обикновен, дори невзрачен, а и те самите твърде старателно избягваха да поглеждат към него. Когато и да се обърнеше, все виждаше някого от тях сред хората зад себе си.

Хари Станфорд представляваше лесен обект за преследване — висок над метър и осемдесет, с бели коси, спуснати върху яката, и с аристократично, почти надменно лице. Придружаваха го невероятно красива млада брюнетка, една чисто бяла немска овчарка и Дмитри Камински — почти двуметровият му бодигард с издут врат и скосено чело. „Ще им бъде трудно да ни загубят“, помисли си Станфорд.

Читать дальше →