Том 1. Комедии

Начало книги

Радостен съм, че мога да приветствам издаването на това второ пълно събрание на Шекспировата драматургия в мой превод — сега тук-там поизправен, — към който прибавих и сонетите на великия английски драматург и поет, до ден-днешен неоспорван владетел на световните сцени.

Дължа благодарност на големия наш шекспировед проф. Марко Минков, който ми оказа ценна помощ при тълкуването на текстовете.

Да говоря за Шекспир и за това какви богатства е внесъл този син на ръкавичар в човеко знанието и какво съкровище от поезия е разсипал за нас, не му е мястото тук, макар че — казано в негов стил —

Но лекият тон настрана, за мен многогодишната работа над Шекспировите драми и сонети наистина беше дело на любов. Дано се окаже, че то и в бъдеще ще принася полза на нашата култура и — в частност — на театъра ни.

В. П.

Когато — навярно към 1589 г. — Шекспир написал първата си комедия, той опитвал един драматичен вид, който бил още непознат на по-голямата част от тогавашната театрална публика. Комедии на английски език съществували и преди това време, но те били предназначени за частни представления било в училища и университети — тук римските комедии на Плавт и Теренций представлявали главният образец — било за изнасяне преди всичко в двореца от момчетата хористи при кралския параклис или при катедралата „Св. Павел“. Макар че „детските“ трупи на малките хористи играели и в свои — така наречени „частни“ — театри, до тях поради високите им цени имало достъп само най-отбраното общество. А репертоарът на големите „публични“ театри, където голяма част от зрителите били правостоящи и входът — съответно евтин, се състоял предимно от рицарски и любовни романси, към които трябва да прибавим историческите пиеси, трагедии и драми по нашумели престъпления.

Читать дальше →