Желанията на Силвърсмит

Начало книги

Непознатият вдигна чашата си.

— Нека решенията винаги да идват лесно в мислите ви.

— Пия за това — каза Нелсън Силвърсмит.

Те двамата изпиха благоговейно оранжадата си. Навън потокът от хора по Осма улица клокочеше на изток, за да се влее във водовъртежа на площад „Вашингтон“. Силвърсмит задъвка лютивия си сандвич.

— Предполагам, че ме мислиш за откачен — каза непознатият.

— Нищо не мисля — повдигна рамене Силвърсмит.

— Добре казано — отвърна непознатият. — Казвам се Терънс Магинис. Ще дойдеш ли да пийнем нещо?

— Нямам нищо против — каза Силвърсмит.

След около двадесетина минути, те бяха седнали върху захабените червени пейки в барчето на Джо Мангети, където сервираха рибни аламинути и бира. Разменяха философски мисли като всички останали непознати, срещнали се случайно в нюйоркския Гринидж Вилидж в някой слънчев октомврийски следобед. Магинис бе нисък, червендалест здравеняк с убедителни жестове и мъхнат вълнен костюм. Силвърсмит бе строен тридесетгодишен мъж с тъжно лице и дълги, тънки пръсти.

Читать дальше →