Време за хранене

Начало книги

Трегис почувства голямо облекчение, когато собственикът на книжарницата отиде отпред да обслужи поредния клиент. Наистина бе доста изнервящо очилатият прегърбен старец с раболепен вид да надзърта над рамото ти, гледайки страницата, която четеш, сочейки със съсухрения си мръсен пръст тук и там и угоднически бършейки прах от рафтовете с изцапаната си с тютюневи петна носна кърпа. Без да споменаваме кудкудякането на високооктавните му забележки.

Без съмнение той се опитваше да помогне, но все пак всичко си има граници. Човек не можеше да прави друго освен учтиво да се усмихва и да чака малката камбанка над входната врата да звънне, както и бе направила току-що.

Трегис се премести към задната част на магазина, надявайки се отвратителният малък старец да не се опита да го намери. Той подмина петдесетина гръцки заглавия, после сектора за обществени науки. След това подмина и Едгар Райс Бъроус, Антъни Тролъп, „Теософия“ и поемите на Лонгфелоу. Колкото по-навътре отиваше, толкова прахът бе повече, голите крушки, окачени по дължината на коридора, ставаха по-малко и купчините плесенясали, оръфани книги — по-високи.

Читать дальше →