Страх в нощта

Начало книги

Тя се чу да вика и се събуди. Разбра, че трябва да е викала доста преди това. В стаята беше студено, но тялото й бе покрито с пот. Капчици се стичаха по лицето и раменете й и мокреха нощницата. Гърбът й бе изпотен и чаршафът под нея — мокър.

Тя започна да трепери.

— Добре ли си? — попита я съпругът й.

Тя не можа да отговори веднага. Беше свила колене и ги бе прегърнала здраво с ръцете си. Опитваше се да престане да трепери. Съпругът й представляваше една тъмна маса до нея — тъмен, дълъг цилиндър на фона на слабо проблясващите чаршафи. Щом го погледна, тя отново започна да трепери.

— Ще ти стане ли по-добре, ако запаля нощната лампа? — попита той.

— Не! — рязко му отвърна тя. — Не мърдай… Моля те!

Остана да се чува само равномерното тиктакане на часовника, но то също като че ли бе заплашително.

— Отново ли?

— Да — каза тя. — Съвсем същото. Не ме докосвай, за Бога!

Той бе започнал да се приближава към нея — тъмен и извиващ се върху чаршафа, а тя отново трепереше неудържимо.

Читать дальше →