Сблъсък на разуми

Начало книги

Кидак наблюдаваше тънъкия сноп светлина, спускащ се от небето. По-широк в долния край, той светеше много по-ярко от Слънцето. Над него имаше блестящо метално тяло. Произходът му беше по-скоро изкуствен, отколкото естествен. Кидак бе виждал такова тяло и преди и се опитваше да се сети как се казва.

Но думите не идваха. Паметта му бе закърняла заедно с функциите. Бяха останали само разхвърляни образи. Отбираше и отсяваше спомените — развалините на градовете, гибелта на техните обитатели, канал със синя вода, два спътника, космически кораб…

Това е! Спуска се космически кораб. Имаше много от тях по времето на славната епоха на Кидак.

Сега тя вече беше едно минало, погребано под пясъците. Оцеля само Кидак. И още живееше. Оставаше му да достигне само една цел — висшата. Могъщият й инстинкт бе съхранен и след отслабваето на паметта и замирането на функциите.

Кидак продължи да наблюдава как корабът се приближи към повърхостта, включи страничните си двигатели и кацна върху безплодната равнина сред облаци прах.

Читать дальше →