Разрешително за убийство

Начало книги

Том Рибаря изобщо не предполагаше, че го очаква кариера на престъпник. Беше ранно утро и голямото червено слънце тъкмо се показваше над хоризонта заедно с малкия жълт спътник, който бързаше след него. Акуратно, спретнато селце — бяла точка сред зелената шир на планетата — пробляскваше, окъпано от летните лъчи на своите две слънца.

Том току-що се събуди в своята къщичка. Той беше висок млад мъж със загоряла от слънцето кожа. От баща си бе наследил дръпнатите очи, а от майка си — простодушното нежелание да се обременява с работа. И тази сутрин той никак не бързаше. До есенните дъждове риба не се лови, което значи, че истинска работа за рибаря няма. Беше решил дотогава да се помотае и да поправи рибарските си принадлежности.

— Казвам ти: покривът трябва да е червен! — дочу той от улицата гласа на Били Бояджията.

— Никъде няма църкви с червени покриви! — крещеше Ед Тъкача.

Том се намръщи. Съвсем бе забравил за промените, ставащи в селото през последните две седмици, защото не го засягаха лично, без да бърза той се облече и закрачи към селския площад.

Читать дальше →