Рай II

Начало книги

Космическата станция се движеше в орбита около планетата и чакаше. Тя всъщност не притежаваше разум, тъй като той не й беше необходим. Но притежаваше съзнание и известно количество въображение, предпочитания, реакции.

Тя бе изобретателна. Целта й бе вградена в самия метал, запечатана в електронните схеми и в тръбите. И може би машината бе запазила някои от чувствата, довели до създаването й — смели надежди, страхове и ужасяваща надпревара с времето.

Но надеждите бяха останали напразни, защото надпреварата бе загубена и огромната машина висеше в пространството, недовършена и безполезна.

Но тя притежаваше съзнание, известно количество въображение, предпочитания и реакции. Беше изобретателна. Знаеше от какво има нужда. Затова оглеждаше Космоса в очакване на необходимите й компоненти.

В района на Боутис той се насочи към малко червено слънце и когато корабът се приближи достатъчно, видя, че една от планетите бе с редкия, красив, зелено-син цвят на Земята.

Читать дальше →