Поръчка от ада

Начало книги

Починалият ми зет Хауърд, ми се яви насън и каза:

— Здрасти, Том, отдавна не сме се виждали. Липсваше ми, приятел, как си?

Аз му нямах повече доверие като мъртъв, отколкото когато бе жив. Той винаги е бил против Трейси и мен. Запознахме се когато Трейси ме заведе у тях и ме представи като младежа, с когото учи в класа по литература в Нюйоркския университет. Родителите й не бяха твърде очаровани от мен, но реакцията на Хауърд бе като че ли по-студена от лед. Той даде ясно да се разбере, че не желае някакъв си нищожен писател да се ожени за едничката му, единствената и любима сестричка Трейси.

Но, по дяволите с това, нали? Трейси и аз се оженихме и си наехме малко апартаментче в Кокопът Гроув. Не мога да го докажа, но знам, че Хауърд беше този, който намекна на ченгетата, че съм бил голям наркодилър, прикриващ се под маската на бохем. Те дойдоха с извадени пистолети и онзи див „кого ще гръмна пръв“ поглед в очите си, очаквайки да намерят лаборатория в килера или под леглото ми, където аз преработвам пастата във висококачествен кокаин. Странно, че са могли да очакват такова нещо от мен, който бягаше от химия в училище и чиято идея за химическа реакция свършва с разтварянето на аспирин в чаша с вода.

Читать дальше →