Олтарът

Начало книги

Господин Слейтър се отправи с жизнерадостна походка към гарата, надолу по улица „Мейпъл“. Крачеше енергично, а на едроватото му, гладко избръснато лице бе изписана усмивка. Такава прекрасна пролетна утрин!

Господин Слейтър си тананикаше тихо и се радваше, че до железопътната гара има цели седем пресечки. Въпреки че разстоянието му създаваше проблеми през зимата, дните като този компенсираха всички неприятни изживявания. Доставяше му удоволствие, че не работи там, където живее.

Спря го някакъв човек със светлосин шлифер.

— Извинете, господине — заговори мъжът, — можете ли да ми кажете къде е олтарът на Баз-Матаин?

Господин Слейтър, все още под влиянието на пролетта, се опита да мисли.

— Баз-Матаин? Струва ми се, че… Олтарът на Баз-Матаин ли казахте?

— Да — отвърна непознатият и се усмихна неловко. Беше необикновено висок и имаше мургаво, издължено лице. Господин Слейтър реши, че прилича на чужденец.

Читать дальше →