Лабиринтът на Редфърн

Начало книги

В една иначе съвсем обикновена утрин Чарлз Ангиър Редфърн получи две странни писма с пощата си. Едното бе в чисто бял плик и за момент на Редфърн се стори, че разпознава почерка. Той отвори плика и извади писмо без обръщение или подпис. Поза чуди се на странния и все пак познат почерк, след което се досети, че това е имитация на собствения му начин на писане. Леко заинтригуван, но и с едва прикрита досада, той прочете следното:

Редфърн остави писмото. Принудената му неяснота го бе ядосала. Показният и условен стил, както и безвкусният му ефект му бяха дали странно успокояващото чувство, което човек получава, когато открие фалша в нещо, което е смятал за истина. Той се захвана с второто писмо.

Пликът му бе неестествено дълъг и тесен, с цвят на престояла вода и носеше лек, но непогрешим мирис на водорасли. Името му, написано с блед, печатен шрифт, бе изписано правилно, но адресът бе грешен. Пишеше булевард „Брюкнер“ 132. Той бе задраскан и отгоре му бе написано с печатни букви „да се върне на изпращача“. (Само че върху плика не бе написан обратният адрес.) Затова надписът също бе задраскан с черен молив и някой бе написал: „Опитайте 12-а улица 137 В“, който бе истинският му адрес.

Читать дальше →