И нещо даром

Начало книги

Сякаш чу някакъв глас. А може само да му се е сторило? Стараейки се да си спомни как стана всичко, Джо Колинс установи само, че очевидно е лежал в кревата твърде уморен, за да свали от одеалото краката си. Гледаше втренчено напукания таван и как през пукнатините се процежда вода.

Явно тогава е станало. Стори му се, че забелязва нещо метално до леглото. Надигна се и седна. На пода мирно стоеше някаква машина — там, където снощи нямаше нищо подобно.

Когато Колинс зяпна изумен, някъде отдалече един непознат глас произнесе: „Така! Край!“

А може и да му се е причуло. Обаче машината без съмнение стоеше на пода.

Колинс се отпусна на колене до нея и се зае да я изучава. Приличаше на куб с размери около метър и леко жужеше. Сивата й повърхност беше абсолютно еднаква от всички страни. Само в един от ъглите се червенееше голям бутон, а в центъра на едната стена имаше бронзова табела, на която беше гравирано:

Читать дальше →