Експедицията от Глом

Начало книги

Пид-Пилотът намали скоростта почти до нула. С вълнение се вглеждаше в зелената планета.

Даже без показанията на приборите не можеше да има никакво съмнение. В цялата система единствено на тази планета, третата от Слънцето, бе възможно да има живот. Планетата мирно плаваше, обвита в облаци.

Изглеждаше съвсем безобидна. И все пак нито една от експедициите, изпратени от Глом на тази планета, не се бе завърнала.

Преди да се устремят надолу, Пид за миг се поколеба. Той и двамата му подчинени са напълно готови. Умалените Преобразуватели, скрити в телата им, сега бездействуваха, но също са готови. Искаше му се да каже нещо на екипажа, но не си представяше каква трябва да бъде речта му.

Екипажът чакаше. Илг-Радистът вече бе изпратил последното съобщение на планетата Глом. Джер-Индикаторът наблюдаваше едновременно циферблатите на шестнадесетте уреда. Той доложи: „Няма никакви признаци на враждебна дейност.“ Повърхността на тялото му безгрижно се поклащаше. Пид си отбеляза тази волност. Сега знаеше какво трябва да им говори. Откакто експедицията напусна Глом, дисциплината на Лормата отвратително се бе разклатила. Командуващият Нахлуването го предупреждаваше; но все пак трябва нещо да предприеме. Това е задължение на Пилота, тъй като у низшите касти, към които спадаха Радистите и Индикаторите, постоянно дремеше безнравственият стремеж към Безформие.

Читать дальше →