Чудовищата

Начало книги

Кордовир и Хем стояха на върха на скалистата планина и гледаха новото явление. Двамата бяха напълно доволни. В последно време нищо ново не се беше случвало.

— Между другото — забеляза Хем, — той отразява слънцето. Навярно е от метал.

— Изглежда — съгласи се Кордовир. — Но как ли се държи във въздуха?

И двамата се загледаха надолу, към долината, в новото явление. Над повърхността се поклащаше островръх предмет. От единия му край изтичаше нещо като огън.

— Върху огъня — отговори Хем. — Това е ясно — дори за стари очи като твоите.

Кордовир се понадигна на дебелата си опашка, за да вижда по-добре. Предметът се отпусна върху почвата и огънят изчезна.

— Да погледнем ли по-отблизо? — попита Хем.

— Хайде. Май че имаме време… Чакай! Какъв ден е днес?

Хем пресметна наум после каза:

— Петият ден от лугат.

— Проклятие! — изруга Кордовир. — Трябва да си отивам вкъщи — да убия жена си.

— До залез слънце има още няколко часа — каза Хем. — Мисля, че ще имаш време и за едното, и за другото.

Читать дальше →