„Затворническата дажба“

Начало книги

Една от най-популярните и най-жестоки легенди на престъпния свят е легендата за „затворническата дажба“.

Заедно с измишльотината за „крадеца-джентълмен“, това е другата рекламна легенда, фасадата на апашкия морал.

В нея става дума за това, че официалната затворническа дажба — храната, която получава затворникът — е „свещена и неприкосновена“ и нито един крадец няма право да посяга на този източник на съществуване. Който стори това, става прокълнат за вечни времена. Независимо какъв е: прочут апаш или някое „апашорче“, млад крадец.

Например хлябът от дажбата може спокойно да се държи в шкафчето, ако в килията има такова, или под възглавницата, ако няма шкафчета или рафтове.

Смята се за позорно, за недостойно да се краде този хляб.

От „балъците“ може да бъдат изземвани само колетите — независимо дали съдържат дрехи или храна, — забраната не се разпространява върху тях.

И макар на всеки да беше ясно, че неприкосновеността на дажбата се гарантира от самия затворнически режим, а не от благоволението на апашите, въпреки това малцина се съмняваха в благородството на криминалните.

Читать дальше →