В приемната на болницата

Начало книги

— Етап от Златистия!

— Какви са там?

— Кучета.

— Извикай войници за обиск. Сам няма да можеш да се справиш.

— Бойците ще изтърват нещо. Такива са ни кадрите.

— Няма. Аз ще съм на вратата.

— Добре тогава.

Етапът, мръсен, прашен, се „стоварваше“. Хората не бяха случайни — прекалено много бяха плещестите, имаше доста с превръзки, процентът на хирургично болните бе много голям за един минен етап.

Влезе дежурната лекарка Клавдия Ивановна, волнонаемна.

— Започваме ли?

— Да изчакаме, докато дойдат войници за обиска.

— Това някаква нова процедура ли е?

— Да. Нова процедура. Сега ще видите защо е нужно това, Клавдия Ивановна.

— Излез в средата на стаята — ти, с патериците. Документите!

Нарядчикът подаде направлението за болницата. Личните дела ги остави настрана.

— Сваляй превръзката. Дай бинтове, Гриша. Наши бинтове. Клавдия Ивановна, моля да огледате счупването.

Бялата ивица на бинта се плъзна на пода. Фелдшерът я ритна. Към шината за транспортиране бе закрепен не нож, а цяло копие, огромен шиш — най-портативното оръжие във войната на „кучетата“. То издрънча на пода и Клавдия Ивановна пребледня.

Читать дальше →