Човекът от парахода

Начало книги

— Пишете, Крист, пишете, — казваше умореният възрастен лекар.

Минаваше два сутринта, планина от фасове растеше на масата в манипулационната. По стъклата на прозорците беше полепнал дебел мъхест лед. Лилава мъгла от махорка изпълваше стаята, но нямаше време да се отваря прозорчето и да се проветрява кабинета. Бяхме започнали работа снощи в осем вечерта и не й се виждаше краят. Лекарят пушеше цигара след цигара, бързо свиваше „морските“, като откъсваше листа от вестник. Или — ако искаше поне малко да си почине — си врътваше по един „кози крак“. По селски обгорелите в дим от махорка пръсти се мержелееха пред очите ми, перото като шевна машина тракаше по тясната мастилница. Силите на лекаря бяха на изчерпване — очите му се затваряха, нито „козите крака“, нито морските махорки можеха да победят умората.

— Ами чифирче. Да кипнем чифирче… — каза Крист.

— Че откъде ще го вземеш този чифир…

Чифирът беше извънредно силен чай — застраховката на криминални и шофьори, тръгнали на далечен път — при петдесет грама на чаша беше особено надеждно средство срещу заспиване, това беше колимска валута, валута на дългите пътища, многодневните преходи.

Читать дальше →