Трите дъщери на Ева

Начало книги

В един обикновен пролетен следобед, безкраен и задушен като всички пролетни следобеди в Истанбул, тя усети, че в душата ѝ зейва бездна и е способна да убие някого. Винаги беше подозирала, че дори и най-кротките и мили жени са склонни към насилие, когато са стресирани. Знаеше, че не е нито кротка, нито мила, затова смяташе, че потенциалът ѝ да губи контрол е значително по-голям. "Потенциал" е подвеждаща дума. Преди всички твърдяха, че Турция има голям потенциал, а видяхме какво стана... Успокояваше се с мисълта, че в крайна сметка и нейният тъмен и пагубен потенциал ще се окаже безполезен.

За късмет Съдбата, тази добре запазена извечна плоча, на която е изписано всичко минало и предстоящо, я пазеше от погрешни действия. Живееше достоен живот. Не беше навредила на никое човешко същество, не и умишлено, поне в последно време, като изключим безобидните клюки и одумвания по чужд адрес, които, изглежда, не бяха голям грях – в противен случай бездните на ада щяха да се пръскат по шевовете от прегрешили. Единственият огорчен от нея вероятно беше Бог, а Той, макар че беше силно докачлив и прочут със своенравието си, никога не се засегна. Да нараняваш и да бъдеш нараняван е присъщо на хората.

Читать дальше →