Принципната саморазправа заради една карта

Начало книги

Съобщиха, че „Замбези“ се очаква да пристигне в шест часа сутринта. Мисис Райслендър с натежало сърце нае стая в хотел „Магнификал“. Само девет часа и тя щеше да приветствува съпруга си с „добре дошъл“. А после щеше да започне болезненият период на очакване — с дни, със седмици, може би дори с месеци — и накрая неизбежното разкритие.

Администраторът извъртя регистъра към нея. Докато слагаше подписа си, тя механично хвърли поглед на името, вписано преди нейното:

„Лорд Питър Уимзи и камердинерът му — Лондон — апартамент 24.“

Сърцето на мисис Райслендър за миг сякаш замря. Възможно ли беше в този момент провидението да и е оставило вратичка за измъкване. Много малко очакваше тя от съдбата — през целия си живот не беше получила никаква отстъпка от този строг кредитор. Беше направо безумство да свързва крехката си надежда с подписа на човек, когото никога дори не беше и виждала.

И все пак името още веднъж изплува в паметта й, докато вечеряше в стаята си. Малко след това освободи камериерката си и дълго се заседя пред огледалото, изучавайки изнуреното си лице. На два пъти ставаше, отиваше до вратата, но си казваше, че е глупачка и се връщаше. На третия път припряно натисна дръжката на вратата и без да си дава време да размисли, забърза надолу по коридора.

Читать дальше →