Опиянителното изпитание на добрия вкус

Начало книги

„Стой! … Внимание!… Да му …“ Младият човек в сив костюм разбута протестиращите носачи и се хвърли ловко към стъпалото на кондукторския вагон, когато еспресът Париж—Еврьо напускаше Ле-з-Енвалид сред облаци пара. Кондукторът, предвкусвайки бакшиша, умело измъкна мъжа от възпиращите го ръце.

— Цяло щастие е, че сте толкова пъргав — забеляза той. — Господинът бърза, да?

— Донякъде. Благодаря. Мога ли да мина през този коридор?

— Разбира се. Първа класа е през два вагона, след фургона с багажа.

Младият човек възнагради своя спасител и се отправи нататък, бършейки лицето си. Докато минаваше покрай отрупания багаж, нещо привлече погледа му и той спря, за да го разгледа по-подробно. Беше почти нов куфар от скъпа на вид кожа с етикет, който се виждаше отдалеч:

Младият човек подсвирна и седна на един голям куфар, за да обмисли видяното.

Отнякъде беше изтекла информация, бяха по следите му. Дори нехаеха дали някой знае за това. В Лондон и Париж имаше стотици хора, на които бе добре известно името на Уимзи, да не говорим за полицията в двете страни. Освен че принадлежеше към едно от най-старите херцогски семейства в Англия, лорд Питър беше привлякъл вниманието върху себе си и с това, че се месеше в разкриването на престъпления. Такъв етикет беше безплатна реклама.

Читать дальше →