Образователното приключение с главата на дракона

Начало книги

— Чичо Питър!

— Един миг, Гъркине. Не, няма да взема Катул, мистър Фолиът. Все пак за тринадесет гвинеи излиза малко соленичко да купиш книга без титулна и последна страница, нали? Но бихте могли да ме известите, когато се появят Витрувий и Сатирикон — ще ми се поне да ги погледна. Е, приятелю, какво има?

— Ела да видиш тези илюстрации, чичо Питър. Сигурен съм, че книгата е ужасно стара.

Лорд Питър въздъхна и се запровира към изхода на мрачната книжарница на мистър Фолиът, задръстена с насъбраното от много библиотеки. Неочакваната епидемия от морбили в превъзходното начално училище на мистър Бултридж съвпадна с пътуването на херцога и херцогинята на Денвър из Европа и това увеси на врата на негова светлост десетгодишния му племенник Виконт Сент Джордж, по-известен като Джери младши, Джерикинс или киселия Гъркинс1. Лорд Питър не беше от чичовците по призвание, които очароват старите гувернантки със забележителния си подход към децата. Успяваше обаче с достойнство да постигне търпимост в отнощенията, като се обръщаше към младите със същата изисканост и любезност, които бяха задължителни и към техните родители. Ето защо той се подготви да посрещне с внимание откритието на Гъркинс, макар че на детския вкус не биваше да се вярва и беше много вероятно книгата да излезе с някакви размазани гравюри или пък долнопробна препечатка, поукрасена по фотопът. Наистина не би могло и да се очаква нещо по-добро от лавицата за книги с намалени цени, изложена на уличния прахоляк.

Читать дальше →