Драматичното произшествие с тичащите стъпки

Начало книги

Мистър Бънтър измъкна глава изпод черния ръкав на фотоапарата.

— Мисля, че е достатъчно, сър — каза той почтително, — освен ако искате да имате снимки и на други пациенти — не зная дали мога да ги наричам така.

— Не днес — отвърна докторът. Той взе внимателно от масата последната заразена мишка и с доволен вид я върна в клетката. — Може би в сряда, ако лорд Питър бъде така добър да ми предостави услугите ви …

— Какво е това? — промърмори негова светлост, като отлепи дългия си нос от няколко отблъскващи стъкленици. — На някои хора може да се разчита — добави несвързано той. — Само им създавайте работа, а? Това маймунски жлези ли са, Хартман, или надлъжно сечение на дванадесетопръстника на Клеопатра?

— Нищо не разбирате нали? — засмя се младият доктор. — Хайде, престанете да се правите на глупак с този монокъл. Свикнал съм ви с номерата. Говорехме с Бънтър, че ще бъда безкрайно благодарен, ако му разрешите да намине след три дни, за да отрази развитието на екземплярите — все се надявам, че ще има такова.

Читать дальше →