Знакът на вълка

Начало книги

От нощния мрак изникна смътна, почти човешки бой висока фигура и съвсем безшумно, като в зъл сън, премина между малките огньове-пазачи. Както винаги Дънкан очакваше опасността да се появи откъм вятъра. Наблюдаването не беше лесна работа. Умората бе притъпила вниманието на младия шестнадесетгодишен овчар. Освен това летните нощи го изпълваха с тревожни мисли за смисъла на живота, нещо естествено за неговата възраст.

Дънкан размаха копието си и завика със страшен глас да пропъди вълка. За секунда-две светещите като въглени очи се втренчиха право в него, след което звярът глухо изръмжа, обърна се и изчезна извън светлината на огньовете.

Момчето въздъхна с облекчение. Ако хищникът се беше нахвърлил, най-вероятно, щеше да го разкъса. Но животните от тази порода се бояха да нападат хора при светлината на пламъците.

Той усети върху себе си погледите на стотиците проблясващи очи. Уплашените овце се бяха сбили на купчина и проблейваха жално.

Читать дальше →