Брат Берсеркер

Начало книги

Лейтенант Дерън Одегард се облегна в приемащото формата на тялото кресло, избърса овлажнелите си длани в крачолите на работния комбинезон и намести на главата си шлемофона с мека подплата, без да откъсва поглед от широкия, леко извит екран със сложна схема от преплетени зелени нишки върху него. После се наведе отново напред, за да обмисли по-нататъшния си лов на врагове.

Дежурството му бе започнало само преди половин час, но вече изнемогваше от умора, защото усещаше като тежест върху раменете си факта, че животът на всеки един от четирийсетте милиона оцелели жители на планетата сега зависи от него. Не му се искаше да носи бремето на чак такава отговорност, но това беше положението в момента. Длъжността му на караулен офицер даваше известни материални предимства и бе свързана с по-малко уставни задължения извън дежурството в условията на военното положение. Затова пък ако по време на дежурство някой страж допуснеше сериозна грешка, можеше да стане причина цялото оцеляло население на планетата Сиргол да потъне в небитието, да бъде изхвърлено от реалното време и да бъде избито. Нещо повече — да приключи съществуването си тъй окончателно, тъй щателно да бъде изтрито, сякаш изобщо не го е имало; досегашното съществуване би се превърнало просто в една нереализирала се възможност.

Читать дальше →