Тринайсетата приказка

Начало книги

Беше ноември. Въпреки че когато свих в пасаж Лоундрес все още не бе станало прекалено късно, небето вече тъмнееше. Татко бе приключил работата си за деня, беше загасил лампите в магазина и бе пуснал капаците; но за да не се прибирам вкъщи на тъмно, бе оставил лампата на стълбището да свети. През стъклото на вратата светлината й очертаваше неясната форма на триъгълна шутовска шапка върху мокрия паваж и точно тогава, докато стоях в този бял триъгълник, преди да вкарам ключа си в ключалката, видях писмото. Още един бял триъгълник. То лежеше върху петото стъпало от земята, така че не можеше да го пропусна.

Затворих вратата и оставих ключа за магазина на обичайното му място зад книгата „Модерни принципи на геометрията“ от Бейли. Бедният господин Бейли. Никой не искаше неговата дебела, сива книга вече тридесет години. Понякога се чудех с какво бе заслужил ролята си на пазач на ключовете за книжарницата. Не мисля, че точно тази съдба е имал предвид, когато е писал произведението си цели две десетилетия.

Читать дальше →