Спрингфийлдската лисица

Начало книги

Вече два месеца кокошките от нашия курник изчезваха тайнствено и когато аз се върнах у дома в Спрингфийлд за лятната ваканция, сметнах, че съм длъжен да открия причината. Птиците изчезваха една по една, и то винаги преди да се настанят на върлината, на която спяха, или преди да излязат от кокошарника. Това поставяше съседите или случайните минувачи извън всякакво съмнение; кокошките не изчезваха от високите клони, тъй че бухалите също не можеха да бъдат заподозрени. Вината не можеше да се хвърли и върху невестулките и поровете, тъй като от кокошките не оставаше нито следа; всичко това ме наведе на мисълта, че пакостникът можеше да бъде само някоя лисица.

Голямата Иръндейлска борова гора се простираше на отвъдния бряг на реката. След като поразгледах внимателно мястото около по-ниския брод, видях няколко лисичи следи и едно пъстро перце от нашите плимутски пилета. Залових се да търся нови доказателства и се заизкачвах по-нататък по брега. По едно време чух зад себе си високото грачене на много врани, обърнах се и ги видях как кръжеха над нещо на брода. Вгледах се по-добре и веднага разбрах, че пред очите ми се разиграваше старата история: „Крадецът вика: дръжте крадеца!“, тъй като на средата на брода се виждаше лисица, която носеше в устата си още едно пиле от нашия двор.

Читать дальше →