Синята дама

Начало книги

Отец Джузепе Балди подмина с лека стъпка площад „Сан Марко“ в последните отблясъци на деня.

Както обикновено, той се отправи към брега на Скиавони, откъдето взе първото корабче по посока на Сан Джорджо Маджоре. Островът, присъстващ по всички пощенски картички на Венеция, някога беше собственост на неговия орден и старият свещеник го гледаше винаги с носталгия. Всичко се променяше така бързо. Дори вярата, неговата, с почти двехилядна история зад гърба си.

Балди погледна часовника на китката си, откопча последното копче на дрехата си и докато търсеше свободно място до прозореца, почисти стъклата на телените си очилца.

— Pater noster qui es in coelis2… — зашепна той на латински. И като сложи очилата си, бенедиктинецът видя, че красивият хоризонт на града с четиристотинте моста засиява в портокалови багри.

— …sanctificetur nomen tuum3…

Редейки молитвата си, отецът съзерцаваше залеза и същевременно хвърляше дискретно по някой поглед наоколо.

Читать дальше →