Quo vadis

Начало книги

Хенрик Сенкевич (1846–1916) е най-популярният полски белетрист. В края на XIX и началото на XX век той е увенчан със световна слава и творчеството му се сочи като образец на художествено майсторство при разработката на историческа тематика. На първо място тук заслугата се пада на романа „Quo vadis“, преведен на много езици и проникнал до всички кътчета на света. Но преди да обърне поглед към историята, Сенкевич пише разкази и повести из съвременния нему полски живот („Хуморески от папката на Ворошило“, 1872 г.; „Скици с въглен“, 1877 г.; „Янко музикантът“, 1879 г.; „За хляб“, 1882 г. и др.), някои от които и днес си остават класически примери на белетристичното изкуство. В началото на 80-те години на миналия век авторът идва до заключението, че със своите дребни прояви и с липсата на по-възвишени идеали действителността в тогавашна Полша не е подходяща за творческо пресъздаване; такива произведения не носят полза на поробената родина. А както знаем, принципът за обществената ценност на художественото произведение, на категорията „полза“, съчетан с естетическата ценностна категориите „красота“, „правда“ и „добро“, е ръководен принцип на писателя през целия му творчески път. В писмо от 1880 г. до един свой приятел Сенкевич пише: „Почувствах отвращение към разказа, към героите-лилипути и към сантименталността на тънко звучащата квинта, към своите и чуждите творби от този род, та си рекох: iam satis. Ще опитам на друга нота.

Читать дальше →