На Есме — с обич и омерзение

Начало книги

Наскоро получих с въздушна поща покана за една сватба, която ще стане в Англия на осемнайсети април. Какво ли не бих дал, за да присъствам на тази сватба; ето защо, когато пристигна поканата, отначало реших, че ще е напълно възможно да извърша това пътуване до чужбина със самолет, каквито и да са разноските. Но след това обсъдихме доста обстойно въпроса с жена ми — невероятно уравновесено и трезво същество, и решихме да не заминавам — преди всичко аз съвсем бях забравил, че тъща ми се надява да прекара последните две седмици от април при нас. Право да си кажа, не ми се случва да виждам толкова често мама Гренчър, а пък и годините й не намаляват. Тя е на петдесет и осем. (Самата тя първа би признала това.)

Но независимо от всичко, където и да се намирам, аз не съм от онези, които дори пръста си не биха помръднали, за да спасят една сватба от скука. И тъй, загрижен за сватбата, надрасках няколко откровения на булката, която познавах близо от шест години. Ако моите бележки причинят известно безпокойство на младоженеца, с когото не се познавам, толкова по-добре. Целта ми не е да доставя някому удоволствие, а да напътя, да поуча.

Читать дальше →