Моис

Начало книги

Да речеш, че е евреин, не е! Макар че на сватбата му, като попитали едного — Кой се жени? оня отговорил: — „Един евреин“.

Само името, по-право прякорът му, е еврейски. Е, разбира се, и физиономията му — скулесто лице с типичен еврейски нос и бързото му бърборене. Та нали те го запознаха с хубавата ученичка-еврейка!

Представил й се, че бил полуевреин — баща му българин и майка му — еврейка. А последната, не само че беше чистокръвна българка, но коренът й е от рода на войводата Стефан Караджа. От това запознанство му остана само името — Моис, което ние, съучениците, му лепнахме и което замести през целия му живот гражданското му име Стефан Димитров Хаджистефанов.

И в училището, и в живота, и в службата Моис беше добродушният веселяк, зевзекът, неудачникът, човекът с дълбоко вродена в душата му черта — милосърдие.

Ученик дойде от друг град в класа ни. Беше зима и кишаво време, а той — обут с галоши почти без подметки. Моис го завежда в джамията, избира му едни нови галоши по мярка на крака му от тия, оставени от молещите се вътре. Кражба, разбира се, няма, а само подмяна. Пък и турчинът сигурно е останал доволен, защото има една такава турска поговорка: „Каквото Аллах даде, все е хубаво!“

Читать дальше →