Генчо Сладкия

Начало книги

Казват, че преди да се залови със сладкарството, Генчо Димитров Генев въртял някаква търговия. Казват, но казанлъчани си го знаят и помнят само в тази му професия — производител на сладкарски изделия и закуски. И оттам вероятно са му лепнали и името Сладкия.

Сладките Генчо правеше във фурната, която се помещаваше в безистена на площада. Вадеше кифли, краваи — сладки и сусамени, соленки, ореховки, банички и то едни такива, че и да ти е надут коремът като гайда, ще ти се доще да ги схрускаш. Както ще ти се доще да схрускаш и майстора им Генчо, като го видиш с тази лъчезарна усмивка.

Като излезе рано сутрин на площада, висок, строен, със слабо усмихнато лице и живи закачливи очи, облечен в бяло сако, препасан с белоснежна престилка, че като се провикне:

— Сладки!… Сладки!… Ври, ври… па̀ри, ври! Кой ме вика?

Площадът сякаш се променя, оживява се и колоритът му се обогатява.

Сладките нареждаше и носеше в голяма плетена кошница. Продаваше ги по площада и училищата в града. Пък и добър търговски подход имаше!

Читать дальше →