Баща ми — Събчоолу

Начало книги

Събчоолу-касапина. Така беше известен в града баща ми Стоян Събчев. Кореняк казанлъчанин, той имаше голяма клиентела, между която и почти всички евреи в града и много турци. На евреите единствен той продаваше „кашер“ месо. Месо от добитък, който преди да се заколи първо леко се приколва в кланицата от техния равин (свещеник). Заради клиентите си мохамедани в магазина си не продаваше свинско месо.

Месарниците, няколко дървени бараки, разположени от кръстовището на площада към военният клуб някъде до пресечката за халите, бяха построени над вадата, която се изтичаше от Царската чешма надолу по улицата. Месото: цели агнета, овце, говежди бутове и предници — висеше на ченгели. Цял ден около месарниците клечаха безброй кучета. От време навреме някое току заквичи и хукне надолу по улицата, а зад него дрънка празна газена тенекия, завързана на опашката му от касапите за майтап.

Майтапчия беше и баща ми. Душичката му трепереше да си направи шега. И то така я курдисваше, че иди и не му вярвай!

Читать дальше →