Заложници в Рая

Начало книги

Съдията и съдебните заседатели се усмихваха доволни. Пишещата машина лудо тракаше, а буквите като змийчета кълвяха хартиеното руло и записваха присъдата.

Записването свърши. Съдията кимна с глава към секретаря, той се приближи към съдебния състав и откъсна присъдата. Хвана я с две ръце и почти като в ритуал се обърна към съдията.

— Обвиняеми, — каза съдията. — Станете и се обърнете към съда.

Франклин Чапмън с олюлявания се изправи на крака. Ан Харисън също се изправи и застана до него. Протегна ръка и го хвана под лакътя. Плътният плат на ризата му не беше в състояние да прикрие неспокойния трепет на неговата плът.

Трябваше да се потрудя повече, рече си тя, при все че добре знаеше колко много направи в този процес; много повече от направеното в стотици други. Този така окаян и безпомощен човек до нея грабна сърцето й. Едва ли, помисли си тя, жена може да защити мъж пред съд като този. В древността, когато съдиите са били човеци, сигурно е било възможно. Но не и в съд, където съдник е един компютър, придържащ се сляпо към закона.

Читать дальше →