Върколак

Начало книги

Създанието спря, притисна се до земята, втренчено в малките, мъждукащи в мрака точици светлина.

Изскимтя уплашено и тревожно.

Светът беше прекалено горещ и влажен, а мракът — прекалено плътен. Растенията бяха твърде много и прекалено големи. Във въздуха се долавяше застрашително движение и растенията стенеха в агония. Някъде много далеч се мяркаха неясни припламвания на светлина, от които нощта не ставаше по-светла, и се разнасяха далечни, продължителни, ниски тътени. И имаше живот, много повече живот, отколкото бе в правото си да притежава която и да е планета — но неразвит и глупав живот, част, от който не беше нещо повече от биологично помръдване, мънички късчета материя, която можеше само слабо да реагира на определено стимулиране.

Навярно не трябваше толкова усилено да се опитва да избяга. Навярно трябваше да се задоволи да остане на онова безименно място, където нямаше съществувание, усещания, нито спомени за съществувание, а единствено познание, изкопано отнякъде, където е имало такова състояние като съществувание. Това, както и случайните проблясъци на разум, разделяше късчетата информация и го подтикваше да избяга, да се превърне в отделен фактор, да види къде може да се намира, да научи защо е било на онова място и по какъв начин може да се е оказало там.

Читать дальше →