Търсачи на светове

Начало книги

Беше петък следобед. Последното занятие свърши и студентите заизлизаха от аудиторията. Едуард Лансинг постоя зад катедрата, събра листовете с бележки към лекцията и ги пъхна в чантата си. Сега той разполагаше с целия си уикенд и се радваше, че няма каквито и да е граждански или извънпланови учебни задължения, които да му отнемат част от почивката, въпреки че не беше решил какво да прави с нея. Можеше да се изкачи на хълмовете и да погледа багрите на есента, които през тази седмица щяха да стигнат върха на своето великолепие. Можеше да се обади на Анди Сполдинг и да му предложи един туристически преход. Можеше да покани Алис Андерсън на вечеря и да остави събитията след това да следват естествения си ход. А можеше и да не прави нищо — ще се затвори в апартамента, ще запали огън, ще си пусне музика на Моцарт и ще си чете нещо, от което ти настръхват косите.

Той пъхна чантата си под мишница и излезе от залата. Монетният автомат стоеше до стената, в средата на коридора. Въпреки твърдите си навици той бръкна в джоба си и опипа монетите в него. Пръстите му откриха четвърт долар и го извадиха от джоба. Когато стигна до автомата, той пусна монетата в процепа и посегна към ръчката да я дръпне надолу. Машината зацъка пред него и колелата на лицевата й страна се завъртяха. Той отмина, без да дочака резултата. Нямаше смисъл да чака. Никой досега не беше печелил. В разни времена се носеха слухове за страхотния джакпот, който някой бе уцелил, ала той подозираше, че тези слухове се пускат от богати хора само за реклама.

Читать дальше →