Резерватът на таласъмите

Начало книги

Инспектор Дрейтън седеше тежко зад бюрото и чакаше. Беше мършав човек с лице, сякаш издялано от чепат пън с тъпа секира. Очите му бяха кремъчни върхове, които от време на време ти се струваше, че проблясват — той бе разгневен и разстроен. А човек като него никога не се поддава на гнева, това Питър Максуел знаеше добре. Зад този гняв имаше кучешка упоритост, с която той щеше да продължи да се бъхти настървено, необезпокояван от нищо.

Да, в такова положение не очакваше да попадне, помисли си Максуел. Но както стана ясно сега, очаквал е твърде много. Знаеше, разбира се, че след като преди шест седмици не пристигна на истинското си местоназначение, недоумението тук, на Земята, е било голямо. Мисълта да се вмъкне в къщи незабелязано ставаше неосъществима. И ето, сега той стоеше срещу този човек зад бюрото и трябваше на всяка цена да запази спокойствие. Каза му:

— Не ми е съвсем ясно защо с моето завръщане ще се занимава Службата за сигурност. Казвам се Питър Максуел и съм от Факултета по свръхестествени явления при Уисконсинския университет. Видели сте документите ми…

Читать дальше →