Проектът

Начало книги

Томас Декър се намираше на час и половина път от колибата си, когато Шептящия го накара да застине на място.

— Декър — прозвуча в съзнанието му, — този път наистина те хванах натясно! Няма къде да ми избягаш.

Декър се обърна и свърна от пътеката, утъпкана от дивеча. Вдигна пушка, готов за стрелба при първия сигнал за опасност.

Нищо не се виждаше, нито потрепваше. Пътеката бе обрасла с буйна растителност. Зеленината тънеше в неподвижност. Не се долавяше дори слаб полъх на вятъра, нито пърхане от крила на птица. Наоколо не се виждаше жива душа. Всичко бе замряло, сякаш пейзажът навеки бе омагьосан.

— Декър!

Викът прозвуча в съзнанието му, въпреки че наоколо не се разнесе никакъв звук. Звуците ехтяха единствено в мозъка му и при срещите си с Шептящия той никога не бе в състояние да реши дали наистина съзнанието му долавя всичко това, или просто халюцинира. Имаше усещането, че разчита думите с онази зона от мозъка си, в предната част на главата, точно над очите.

Читать дальше →