Наблюдателят

Начало книги

То вече съществуваше. Но какво беше това — събуждане след сън, първи миг в някакъв свят, а може би просто включване. Не помнеше нито друго време, нито друг свят.

Думите дойдоха спонтанно. Думите изплуваха от нищото, пробуждаха се неочаквани символи, раждаха се или се включваха като самото него.

Минута по-късно то вече знаеше много повече и разбираше по-добре. То знаеше, че сиянието горе е слънце, а ромолящият поток се нарича ручей. В ручея течеше не вода, тази бълбукаща течност, точно като водата в неговите представи, се състоеше от няколко елемента. От червената земя нагоре се протягаха растения със зелени стъбла, увенчани с пурпурни плодове.

То вече разполагаше с думи и символи, които бяха достатъчни за обозначаване на живот, течност, земя, небе, червено, жълто, пурпурно, зелено, слънце, ярко, вода. С всяка секунда се появяваха все повече думи, символи и обозначения. Освен това то можеше да наблюдава, макар думата наблюдател да не е съвсем подходяща — то нямаше нито очи, нито крака, нито ръце, нито тяло.

Читать дальше →