Магистрала на вечността

Начало книги

Телеграмата завари Буун в Сингапур:

Той хвана следващия самолет.

Шофьорът на Коркорън го чакаше пред митницата на летище „Кенеди“. Взе чантата на Буун и го поведе към лимузината.

Бе валяло. Буун се отпусна удобно в тапицираната седалка, наблюдавайки през стъклото движението навън. Колко ли време мина, запита се той, откакто бе за последен път в Манхатън? Десет години, а може и повече.

Докато пътуваха към сградата, в която живееше Коркорън, започна да вали отново. Шофьорът събра багажа на Буун, извади чадър за него и го заведе до частен асансьор към апартамента на последния етаж.

Коркорън чакаше в библиотеката. Стана от един стол в ъгъла и прекоси стаята, покрита с дебел килим, като протегна напред едната си ръка с израз на облекчение върху лицето.

— Благодаря, че дойде, Том. Добре ли пътува?

— Доста добре — каза Буун. — Дремнах малко.

Коркорън кимна.

— Спомних си, че винаги можеш да спиш в самолети. Какво пиеш напоследък?

Читать дальше →