Котешко лице

Начало книги

Пронизителен кучешки вой ме накара рязко да се изправя в леглото, все още сънен и с некоординирани движения. Първите лъчи на зората проникваха в стаята и призрачно осветяваха изтъркания килим, очукания скрин и отворената врата на дрешника, в който се виждаха окачените в редица дрехи.

— Какво има, Аса?

Обърнах глава, видях, че до мен седи Райла, и се запитах как така, за Бога, след всички тези години Райла е тук. После, като в мъгла, си спомних.

Кучето отново излая, този път по-наблизо — лай на болка и страх.

Заизмъквах се от леглото, като протегнах ръка за панталона си и опипах с крака пода, за да открия пантофите си.

— Това е Боузър — казах на Райла аз. — Снощи проклетият глупак изобщо не се прибра вкъщи. Помислих си, че е хванал някой мармот.

Боузър беше страшилище за мармотите. Щом веднъж започнеше да преследва мармот, никога не се отказваше. Би прокопал половината път до Китай, за да го хване. Обикновено, за да сложа край на всичките му глупости, излизах да го прибера. Но когато снощи се бе появила Райла, не отидох да потърся Боузър.

Читать дальше →