Хангар за строителна техника

Начало книги

В същата година, когато хората за първи път стъпиха на Марс, от Луната беше изстреляна сондата към Плутон. Пет години след това се получиха и първите изображения — кръжащият около планетата апарат изпробваше своите камери, заснемайки повърхността на планетата. Разстоянието влошаваше много качеството на снимките, но въпреки това някои подробности по тях предизвикаха големи терзания — старите теории се разбиха на пух и прах, а мястото им бе заето единствено от объркване и въпроси без никакъв изглед за отговор. Изображенията сякаш показваха планета с равна, почти полирана повърхност и нито една географска особеност не нарушаваше нейната съвършена гладкост. Освен може би малките точици, разположени тук — там на равни разстояния една от друга по екватора, които можеха да минат за радиосмущения при емисията, ако не се появяваха упорито при всеки сеанс. Точките не изчезнаха дори след елиминирането на част от смущенията. Изглеждаше, че те трябва да представляват някакви географски белези или поне сенки от неравности, макар и съществуването на сенки да бе съмнително при разстоянието на Плутон от Слънцето. Другите данни също не помогнаха за намаляване на объркването. Планетата беше по-малка от очакваното, с диаметър под хиляда мили, а плътността й се оказа 3,5 грама на кубически сантиметър вместо нереалистичните 60 грама, както предполагаха преди това.

Читать дальше →