Довери ми своите скърби

Начало книги

Беше събота и вече клонеше към вечер, така че аз се настаних под навеса пред входната врата и реших да се напия както трябва. Бутилката си я държах подръка, настроението ми беше приповдигнато и се повдигаше все повече, когато изведнъж на алеята, която водеше към къщата, се появиха двама — пришълец и неговият робот.

Веднага се досетих, че това е пришълец. Общо взето, приличаше на човек, но по петите на хората не се мъкнат роботи.

Ако бях трезвен като кисела краставица, може би очите ми щяха леко да изскочат от орбитите — откъде ще се вземе пришълец на моята алея — и щях да се усъмня поне мъничко в това, което виждам. Но аз не бях трезвен или по-точно, бях вече не напълно трезвен.

Така че казах на пришълеца „Добър вечер“ и му предложих да поседне. А той отговори „Благодаря“ и седна.

— Ти също седни — обърнах се аз към робота и се поотместих, за да му направя място.

— Нека стои — отговори пришълецът. — Той не може да седи. Това е просто машина.

Читать дальше →