Патентът

Начало книги

Брогаци се готвеше да говори с човека, работещ зад вратата с номер 107. Сновящите във всички посоки чиновници, свикнали вече със странностите на посетителите, равнодушно притичваха покрай него, но на Брогаци му се струваше, че следят всяко негово движение. Той сто пъти извървя разстоянието между двете стени на високия мрачен хол в Патентното ведомство, преди да се реши да влезе.

В стаята, твърде просторна за един човек, имаше бюро, няколко небрежно поставени кресла, скромна библиотека. Чиновникът стоеше пред прозореца. При шума от отварящата се врата той се обърна и Брогаци видя лицето му: подпухнало, мазно, с тъмни, хлътнали очички. Вече го бе срещал някъде.

— Здравейте. Казвам се Латерно, началник съм на отдела за медицина. Заповядайте, седнете.

Той заобиколи бюрото, премести две кресла едно срещу друго и седна в едното. Отвори кутия пури. Брогаци отрицателно поклати глава.

— Чашка коняк или чай? Нашето гостоприемство ви учудва? Повярвайте ми, за нас всеки изобретател е особено ценен. Между другото, лекар ли сте?

Читать дальше →